Индекс на статията
№27. Белаур
Изворите представят Белаур като една от първите личности в страната през царуването на Михаил. Така например в предговора на Душановия „Законник” наред със съюзниците на цар Михаил са споменати само две личности от български произход — Белаур и деспот Иван Александър (по това време владетел на Ловеч)4. От сведенията, с които разполагаме, се вижда, че Белаур не бил сред участниците в злополучното сражение край Велбъжд5. Дали е закъснял с пристигането си, или пък съзнателно е бил оставен в резерв? Трудно е да се отдаде предпочитание на една от двете възможности. Все пак втората като че ли е по-вероятна. Знаем, че след като потеглил от Търново (19 юни 1330), цар Михаил се отправил към Видин6. Неговата цел би могла да бъде само една - да се съедини със силите на своя брат. При това положение може да се допусне, че Белаур се отправил на юг заедно с основните български сили, но по тактически съображения се разположил със своите хора някъде на на север или изток от Земен.
Часът на Белаур настъпил след битката на 28 юли. Продължителят на архиепископ Данило съобщава, че няколко дни след сражението (на 1 или 2 август)7 при Стефан Урош III Дечански, който вече настъпвал, дошли пратеници на Белаур и на останалите български велможи8. Водените преговори съдържат много неясни моменти: от една страна българските аристократи, без да се замислят, предложили на сръбския крал цяла България, а, от друга, Урош III с лекота се отказал от нея, след като вече бил тръгнал на поход. Тази картина, която представя в ласкава светлина сръбския владетел и унижава българските боляри, безспорно е плод на творческата фантазия на нейния автор или по-скоро част от необходимата му агиографска схема9. Няма съмнение, че Урош III се готвел за отбранителна война, но не и за голямо настъпление дълбоко в българската територия. При това положение той с готовност отговорил на предложението на българските боляри за мир, защото в случая нямаме основание да се съмняваме, че българите са направили първата стъпка. Резултатът от преговорите трябвало да реши политическата криза, в която изпаднала България след смъртта на цар Михаил. Изходът е известен: Урош III се задоволил с избора на своя племенник Иван Стефан за цар. А това не било малко, тъй като му осигурявало голямо влияние в Търново. Няма да сгрешим, ако допуснем, че решителна роля в тези събития играл Белаур, който видял възможността да заеме първото място край новия български цар.
Белаур бил най-активният (а някои изследователи смятат и единственият)10 привърженик на Иван Стефан. Но трябва да се каже, че това мнение се основава по-скоро на логиката на събитията, отколкото на данни в изворите. Наистина срещу сръбското протеже в Търново съществувала силна опозиция — за нея свидетелствуват както Григора11, така и последвалите събития, но и Белаур едва ли бил сам. Сигурно е друго: Белаур бил ако не единственият, то най-изявеният противник на извършения през пролетта на 1331 г. преврат в Търново, довел до свалянето на Иван Стефан и възшествието на Иван Александър12. По всяка вероятност той реагирал веднага срещу смяната на царете, но тъй като не е имал сили да стори нещо в престолния град, той пренесъл центъра на съпротивата срещу новия режим в своя апанаж Видин. Кантакузин съобщава за бунт на Белаур, „който въстанал срещу него (Иван Александър — И. Б.) и като му бил отнел част от царството, бил безпощаден и жестоко опустошавал страната”13. Една фраза в приписката – похвала в Софийския псалтир (Иван-Александров песнивец) ни осведомява по-подробно за териториите, които били обхванати от движението на Белаур ...и завзе (Иван Александър — И. Б.) укрепени градове ... Така също и Бдин и цялото Подунавие, даже и до Морава”14.
Какво още може да се каже за бунта на Белаур? Цитираните извори го представят за твърде опасен. Доста години по-късно Кантакузин ще припомни на Иван Александър тези събития и дори ще го заплаши с организирането на ново въстание с център Видин15. Но в същото време виждаме, че Иван Александър се отправил на поход към югоизточното черноморско крайбрежие16, т. е. той решил да отвоюва наскоро загубената област17 и едва тогава да се справи с недоволните, оглавени от своя чичо. Наистина, благодарение на Кантакузин знаем, че той потърсил помощта на наемници татари за действията си срещу Белаур, но те не се отправили срещу Видин, а пристигнали край Русокастро18 и помогнали на българския цар да спечели решителната битка срещу Андроник III (18 юли 1331)19. Как да обясним това привидно противоречие? Очевидно е, че с оскъдните извори, с които разполагаме, не сме в състояние да го сторим. Все пак два момента са ясни и за тях трябва да се държи сметка: бунтът на Белаур направил голямо впечатление на съвременниците (Кантакузин го уподобява на гражданска война), но Иван Александър, приключил успешно с кампанията в 1331 г., успял лесно да се справи с него.
Други сведения за Белаур няма.