№ 18. КАЛИМАН АСЕН (1241 - 1246)
Калиман Асен1 е син на цар Иван II Асен и Анна (Мария)2, по всяка вероятност тяхното четвърто дете3. Неговата възраст може да бъде определена благодарение на Акрополит. След като на няколко пъти го нарича μειράκιον или παιδίον4, византийският историк отбелязва, че Калиман починал през 1246 г. на 12-годишна възраст5, т. е. той се родил към 1234 г.
Калиман бил само на седем години, когато след неочакваната и малко ранна смърт на баща си наследил царската власт. Той наистина само наследил властта, тъй като нейното упражняване без съмнение било в ръцете на неизвестно по състав регентство. На пръв поглед в България и по границите ѝ царяло спокойствие, осигурено от Иван II Асен. От своя страна регентството, съгласно практиката в междудържавните отношения, подновило договора с Никейската империя6 и сключило двегодишно примирие с Латинската империя7. Но това спокойствие било привидно и временно. Първият сигнал за наближаващата буря било татарското нахлуване в България малко преди смъртта на Иван II Асен или в началото на Калимановото царуване8. По всяка вероятност и Йоан Ватацес кроял планове срещу България (Акрополит не случайно на няколко пъти отбелязва, че българската държава била управлявана от дете!), но на първо време той бил принуден да се справи със Солун, където управлявал Йоан Ангел Комнин9. Намеренията на латинците от Константинопол не са известни (те вече не са имали сили за нещо по-сериозно), но в замяна на това ни е познат един опит на папа Инокентий IV да върне българите към католическата вяра (писмо на римския първосвещеник от 21 март 1245 до Калиман)10.
Малолетният български цар не могъл да дочака бъдещето, което не му обещавало нищо радостно. В края на август или в първите дни на септември 1246 г., когато бил само на дванадесет години, Калиман Асен бил застигнат от смъртта. Единственият ни извор (Акрополит) първо говори за естествена смърт, но след това добавя и слуха за отравяне11.
1П. Ников (Бълг.-унг. отношения, с. 13, бел 1) настоява, че името на този Иван-Асенов син трябва да се изписва „Коломан“ (той се позовава на унгарския му произход и на писмото на папа Инокентий IV от 21 март 1245 г. — вж тук, бел. 10), а не да се предпочита гърцизираната форма „Калиман”, която била оказала влияние и върху българските извори! Колкото и основателно да изглежда това мнение, предпочитаме „погърченото” Калиман, тъй като това е името, което било използувано в средновековна България, а и по-късно (Паисий Хилендарски): Попруженко. Синодик, § 114, с. 87: 
, Иван ов. БСМ2,с. 608 („Калимановата грамота”). Двете имена на невръстния цар се срещат в припискате на Теодор Граматик от 1243 г. (вж тук, бел. 8): Кαλιμᾶνος ὸ Ασάν.
2G. Acropolitae Historia, p. 64; Theоd. Scutariota, p. 486.
3Калиман безспорно бил по-малък от сестрите си Елена и Тамара. От друга страна, има известно основание да се допусне, че той бил по-малък и от починалото през 1237 г. неизвестно по име Иван-Асеново дете (вж тук, I, № 17).
4G. Acropolitae Historia, р. 65, 76; Theod. Scutariota, р. 486, 493.
5G. Acropolitae Historia, p. 72; Theod. Scutariota, p. 491.
6G. Acropolitae Historia, p. 64.
7Alberici Monachi Chronica, p. 950; Златарски. История. T. 3, с. 421; В. Гюзелев. Българската държава и Никея, с. 20; Niсоl. Epiros, р. 137.
8Вж тук, I, № 7. Към посочените там извори вж: Andreae Danduli Chronica, р. 299. Вероятно за същото нападение става дума и в известната приписка на Теодор Граматик от 1243 г.: Codices manuscripti graeci Reginae Suecorum et Pii PP. II Bibliothecae Vaticane. Recensuit et digessit H. Stevenson. Romae, MDCCCLXXXVIII, p. 15; P. Fr. de Cavalieri et J. Lietzmann. Specimina codicum graecoruin Vaticanorum. Berolini et Lipsiae, 1929, p. XII Български преводи у: 3латарски История. Т. 3, с. 425, бел. 1; Дуйчев. СБК, II, с. 227; ГИБИ, X, с. 133.
9G. Acropolitae Historia, 65 — 67. За края на Солунската държава вж подробно у Niсоl. Epiros, 128 — 140.
10А. Тhеinеr. Vetera, No CCCLXV, 196 — 197; Златарски. История. T. 3, 426 — 427; Iv. Dujčev. Medioevo, I, 396 — 398; В. Гюзелев. Българската държава и Никея, с. 20; Das Papstum, S. 50.
11G. Acropolitae Historia, 72 — 73; Theod. Scutariota, р. 491. Колкото и да е приемлива втората версия за смъртта на Калиман, тя остава неразкрита и недоказана докрай. Събитията — така както са възстановени от В. Н. Златарски (История. Т. 3, 429 — 430), са любопитни, но не намират подкрепа от изворите.
