Индекс на статията
№32. Людовик
С един документ от 1339 г. неаполитанският крал Роберт (1309 — 1343) дава месечна издръжка на „Lodoyco filio incliti imperatoris Bulgariae nepoti nostro carissimo”1. Личността на Людовик (тя не е отбягнала от вниманието на Дюканж) е предизвикала доста спорове2. Веднага трябва да кажем, че тези спорове едва ли са оправдани, тъй като в тяхната основа е залегнал един погрешен момент: отъждествяване на Людовик с друга известна от българската история личност. Би могло да се каже, че вече са изчерпани всички възможности: този български царски син и племенник на неаполитанския крал е идентифициран с всичките синове на цар Михаил III Шишман Асен — Иван Стефан, Шишман и Михаил3, с неизвестния по име български цар, живял в Дубровник и после в Италия през 60-те години на XIV в.4 Най-сетне някои изследователи са склонни да го приемат за син на Иван Стефан5.
Каква информация можем да извлечем, след като отхвърлим никому ненужните отъждествявания, от цитирания по-горе документ на крал Роберт? Първо, Людовик е „filio imperatoris Bulgariae”. Този български цар би могъл да бъде по-скоро Михаил III, отколкото Иван Стефан. Второ, един български царски син би могъл да бъде племенник на крал от Анжуйската неаполитанска династия само по женска линия. Тази следа ни насочва към Ана6, съпруга на цар Михаил III (при положение, че не знаем дали Иван Стефан е бил женен и коя е била съпругата му). По-реално ще бъде да приемем, че той е бил неин син, отколкото внук. Следователно можем да допуснем, че Людовик е неизвестен от другаде син на цар Михаил III Шишман Асен и Ана. Вероятно той е напуснал България през пролетта на 1331 г. и след като пребивавал в Сърбия и Дубовник (?), се добрал до Неапол. По-нататъшната му съдба е неизвестна.