Индекс на статията
№9. ΝΑ. Императрица нa Константинопол (1213-1216)
В. Н. Златарски наложи в българската историопис мнението, че съпругата на константинополския император Анри (1206 — 1216) е била дъщеря на цар Калоян и се е наричала Мария1. Но изворите не са така ясни и категорични, особено по отношение на името на българската принцеса, станала латинска императрица. Сведения за този интересен брак, скрепил първия съюз между България и Латинската Константинополска империя2, намираме в пет извора от различно време (XIII — XIV в.), но всичките от западноевропейски произход. В три от тях се твърди, че съпругата на Анри била дъщеря на Борил3, а в два — дъщеря на Калоян4. Това разноречие не е трудно за обяснение: бракът е подготвен и осъществен през 1213 г.5 Тогава, когато в България е властвувал Борил, женен за съпругата на своя вуйчо и предшественик на царския трон. Съвсем логично част от хронистите (тези, кото не са били добре осведомени) са приели, че латинската императрица била дъщеря на тогавашния български владетел. Трябва да се отбележи, че грешката им не е толкова голяма — тя била братовчедка на Борил, но в същото време и негова приемна дъщеря. Въпросът за името се решава по-лесно: в нито един извор Калояновата дъщеря не е назована Мария6.
Най-подробно сключването на споразумението и осъществяването на самия брак са разказани от Робер дьо Клари. Въпреки че отдавна бил напуснал Константинопол, рицарят от Пикардия разполагал с обстойна информация и вмъкнал в своето изложение на събитията любопитни подробности. Император Анри, независимо от успешната си кампания през 1211 г.7, искал най-сетне да уреди отношенията си с България. Съветът, който му дали бароните, бил изненадващ: предложили му да проводи пратеници в Търново, за да поискат дъщерята на Борил (Калоян) за съпруга. Отговорът на императора бил категоричен: никога не би взел за съпруга жена от такъв нисък произход, но впоследствие той променил решението си. Пратениците заминали за българската столица и донесли съгласието на Борил. Наскоро след това Калояновата дъщеря, придружена от многобройна свита и пребогата зестра (шестдесет товара злато, сребро, скъпоценни камъни, копринени платове), се отправила към Константинопол. Анри и бароните я посрещнали тържествено, след което пристъпили към сватбената церемония8.
По-нататъшната съдба на новата латинска императрица е неизвестна. Само едно несигурно, непотвърдено от други извори свидетелство, приписва на Калояновата дъщеря смъртта на император Анри, застигнала го неочаквано на 11 юни 1216 г. в Солун9.