Индекс на статията
№10. ВИТЛЕЕМ
Това лице, c необичайното за българин име Витлеем1, е споменато в две писма (и двете от месец ноември 1204), отправени до Инокентий III. В първото писмо, чийто автор е цар Калоян, се съобщава, че за Рим са заминали две момчета, едното на име Василий, а второто — Витлеем (... pueros duos, unus vero nominator Basilius alius Bithlehem)2. Тяхната цел е била да изучат добре латински език и сетне познанията им щели да бъдат използувани в българската царска канцелария. По-интересно е уточнението, което прави архиепископ Василий. Той съобщава на папата нещо, което Калоян е премълчал: едното дете (Василий) е било син на свещеника Константин, а другото (Витлеем) — на краля (царя) („... duos pueros ... unus est presbyteri Constantini filius, alius vero regis”)3.
В. H. Златарски отхвърля възможността Витлеем да е бил син на цар Калоян, но аргументите му не са убедителни4. Тъй като нямаме основание да се съмняваме в писаното от търновския архиерей, можем да допуснем, че Витлеем е извънбрачно дете на българския цар. Това обяснява мисията на детето, мълчанието на Калоян и уточнението на Василий, което има и стойността на препоръка.